- Туберозата не е развила мразоустойчивост
- Единствената алтернатива: копай и хибернирай
- край на хибернация
Следващото лято със сигурност ще дойде! От нас зависи дали градината може да бъде украсена отново с тубероза. В късна есен остава само грудката - и то не понася слана! Ето как й предлагате приятна среда.

Туберозата не е развила мразоустойчивост
Първоначално мексиканско декоративно растение, туберозата може да предложи много красота, но няма значителна зимна издръжливост. Въпреки че според някои доставчици растението трябва да издържи при температури от -5 до -10 °C.
Нашият зимен студ така или иначе не е предизвикателство за надземните части на растението, защото те изсъхват през есента. В нашите географски ширини цветната леха не е безопасна зона за останалата грудка. Дори меките зими са неблагоприятни, тъй като влагата причинява загниване на клубените.
Единствената алтернатива: копай и хибернирай
За да поникнат здрави клубените през следващата година и да се любувате на прекрасните им уханни цветове, трябва да ги изкопаете и да презимувате на закрито.
- изчакайте първо да изсъхне
- Изкопайте лука преди първата слана
- внимавайте да избегнете повреда
- оставете да изсъхне на проветриво място
- отървете се от отломките
- след това съхранявайте без замръзване при ниски температури
- изберете тъмна и суха стая
- като гараж или мазе
- Обръщайте лука редовно
съвети
Така тубероза, която е израснала във вана, може да бъде поставена в зимни помещения. Просто премахнете мъртвите листа. Поливайте растението отново само когато се появят първите издънки през пролетта.
край на хибернация
Кога хибернацията може и може да приключи зависи от това дали искате да засадите клубените директно в леглото или в къщата. Късните слани могат да настъпят навън до средата на май. Ако времето е меко, засаждането може да започне от края на март и в идеалния случай трябва да приключи до края на април. При по-късни засаждане не е сигурно, че оставащият вегетационен период ще бъде достатъчен за буен цъфтеж.
Клубените могат да бъдат изнесени от зимните помещения на светло, но не твърде топло място още през февруари за придвижване. Там се оставят да поникнат в саксии с богата на хранителни вещества, винаги умерено влажна почва. Те обаче не се засаждат до май или юни.