Медната круша расте бавно и рядко надвишава пет метра височина. Тази характеристика, буйният й цъфтеж и красивото оцветяване на листата през пролетта и есента правят скалната круша популярно декоративно дърво в нашите градини.

Медната круша се нарича още касис. Латинското му име е Amelanchier lamarckii и се дължи на френския ботаник Жан-Батист дьо Ламарк. Това е едно от семенните овощни растения и произхожда от Северна Америка.
Медната круша цъфти обилно в бяло от април до юни. Въпреки това, растението дължи своята популярност преди всичко на медно-червения цвят на листата, който младите листа имат през пролетта. През лятото листата стават зелени, за да заблестят отново в най-красивите нюанси на жълто и оранжево през есента.
Приложими стилове на рязане
Бавно растящата скална круша естествено има изправено дърво или храст. Следователно редовната резитба едва ли е необходима. Следните видове резитба са подходящи за този вид дървесина:
- Подрязване на растенията за възстановяване на баланса между короната и корените след засаждането,
- Изрежете, за да премахнете клони, които са нараснали твърде гъсто,
- подмладяваща резитба на стари дървета,
- евентуално т.нар Подрязване, за да се даде на храста форма на стандарт.
време за рязане
Подрязването на засаждане се извършва веднага след засаждането, което за предпочитане трябва да се извърши през пролетта или есента. Прореждането и раздробяването се извършва най-добре през есента/зимата, когато структурата на дървото е безлистна и лесно разпознаваема. Пролетта (май), от друга страна, е най-доброто време за подмладяване, при което мярката се разпределя за общо три години. Всяка година една трета от клоните се съкращават силно, така че на третата година има цялостно подмладяване.
съвети
Плодовете с приятно сладък вкус на медната круша са само с големина на грахово зърно, но също така блестят в ярко пурпурно и, докато узреят, в наситено синьо до синьо-черно.